Криожега

Начало книги

Навсякъде се сипеха ангели.

Майлс примигна с надеждата да сведе златните мазки пред очите си до обикновени светли петна като онези, които виждаш, след като си гледал твърде дълго към слънцето. Уви, напразно — те упорито запазваха формата си на миниатюрни, ясно различими фигурки с учудени лица и окръглени устнички. После чу и пресекливите им викове, като слабо съскане и пукане на фойерверки някъде далече.

„Супер, няма що. Вече имам и слухови халюцинации.“

Слуховите халюцинации — как да е, но виденията можеха да бъдат опасни предвид състоянието му. Щом виждаше неща, които ги няма, възможно бе да не види неща, които ги има — неща като стълби или дупки по пода на коридора. Или парапета на някое стълбище, да речем, макар че него би трябвало да усети по натиска в гърдите. Не че виждаше каквото и да било в непрогледния мрак, дори ръцете си не виждаше, макар те да бяха току под носа му и да опипваха несмело черната празнота. Сърцето му биеше твърде бързо, пулсът тътнеше в ушите му като прибой, устата му беше изсъхнала, дишането — накъсано. Трябваше да се стегне. Изгледа намръщено премятащите се ангели и го хвана яд. Като ще светят, поне да му осветяваха пътя. Но не. Нищо подобно.

Читать дальше →