Талисманите на Шанара

Начало книги

Над Четирите земи се спусна здрач. Бавно започна да притъмнява и сенките се издължиха. Знойното огнено кълбо на слънцето се скри на запад и тежката лятна задуха се поразсея. Над земята се възцари онова особено затишие, което обикновено настъпва в края на деня. Листата и тревите тръпнеха в очакване на нощта.

Там, където Мермидон се вливаше в Езерото Дъга, мрачно се извисяваше Южното око, беззвучно и непроницаемо. Вятърът леко се плъзгаше по повърхността на езерото и реката, но не се докосваше до обелиска, сякаш той също се стремеше да бъде по-далеч от това злокобно място. Въздухът трептеше от лъченията на нажежения камък и чертаеше сякаш призрачни химери. От време на иреме край водите на езерото се спираше по някоя самотна ловна птица, хвърляше неспокоен поглед към крепостта и бързо отминаваше.

Вътре Шадуините сновяха като призраци, прибулени и без лица, обладани единствено от своята неотменна цел.

Читать дальше →