Елфите на Шанара

Начало книги

Огън.

Той пращеше в газовите лампи, които висяха далечни и самотни зад прозорците и при входовете на хорските домове. Цвъртеше и съскаше, когато ближеше насмолените факли, поставени на вилки по кръстовища и порти. Той просветваше в пролуките между листатите клони на древните дъбове и сегуа от стъклените фенери, които очертаваха тесните улички. Пламъците, разпръснати в късчета мигаща светлина, приличаха на малки същества, които нощта заплашваше да намери и погълне.

Като нас, помисли си тя.

Като елфите.

Погледът й се насочи отвъд сградите и стените на града към мястото, където димеше Килешан.

Огън.

Той се червенееше от нащърбеното гърло на вулкана, а светлината от стопеното му сърце се отразяваше от облаците вулканична пепел, които висяха на купове в пустото небе. Килешан се извисяваше над тях, огромен и необуздан, като природен феномен, на който никаква елфова магия не можеше да противостои. Вече седмици наред кънтеше бученето от недрата на земята. Една сила, недоволна и упорита, нарастваше там и накрая щеше да се устреми към свободата.

Читать дальше →