Писмо VIII

Начало книги

И така, аз, султан Абдул Пандурллах-хан „божию милостию и волею всех пияниц и евнухов в мире“, син на слънцето, брат на месечината, зет на папата, баджанак на патриархът, унук на Тукидита, племянник на св. Акакия, потомец на св. Симеона юродиви, прав наследник на н. и. в. царя Теодора Абисинскн и пр., и пр., и пр., като вземам вече под своето непосредствено височайше покровителство сичките обществени български учреждения на восток и на запад, на север и на юг, издавам настоящият манифест към овцете и заповядам строго и безпрекословно да се изпълняват сичките наши постановления, които ще да издадат моите министри и които ще да се напечатат (на сметката на „Книжевното дружество“) в моите четири официални дрипи „Жаба“, „Гражданин“, „Хитър Петър“ и на самото чело на г-на Савича.

И така, слушайте, патриоти, моята монарша воля и запишете на стената още една ока на моя сметка. Из историята на великото преселение на народите, в която знаменитият букурещки филолог Кара Георги (да се обръсне пред него талантът на г. Дринова) е определил вече границите на моята империя, секи слепец, без да прави коментарии из историята на г. Кръстовича, може ясно да види, че още преди дяда ми Орфея овцете на Балканският полуостров са пасли исторически треви, козите са яли литературна шума, а моят щастливи български народ е давал най-гъстото мляко, най-рудата вълна и най-тлъстото сирене.

Читать дальше →