Писмо VI

Начало книги

„Чудеса чудес и всяческая чудеса!“ Ще да повярвате ли, г-да грешници, политици и журналисти, ако ви кажа, че съдбата на българският народ е решена вече и че аз, Недялко Пандурски, който едно време проповядах словото божие по кръчмите, пишех литературни статии по дуварите и решавах восточният вопрос с носът си, днес вече съм помазан за цар и самодържец на новото българско царство и за наследник на сичката турска империя, а дядо поп (попът от българската черкова в Букурещ), който и до днес още е в състояние да оплодотворява вдовиците на честитата „Добродетелна дружина“, и занапред ще да си остане мъж на няколко чужди жени, любовник на хаджи Кочйовица из Търново и ревизор на сичките публични къщи в Букурещ? С една дума, ще ли да повярвате, православни христиени, ако ви кажа, че вопросът за престолонаследието в Турция е решен вече в моя полза и че аз отсега нататък ще да държа капъните на европейското равновесие? Ако не вярвате, то обърнете внимание на моите думи и съставете си понятие за ходът на това историческо събитие. Вие помните (ако не помните, то прочетете в. „Тъпан“), че още преди шест години нашите букурещки нотабили бяха подали енергическо прошение на Наполеона III, в което молеха моят побратим (сичките еснафчии са побратими) да набие на кол султанът и да тури мене за цар във Велико Търново.

Читать дальше →