Бившият будилник на стария ерген

Начало книги

Бившият будилник стоеше на най-горния рафт на овехтялата етажерка в кухнята и си потракваше монотонно. Въпреки че го беше захвърлил тук, все пак собственикът му никога не пропускаше да го навие. Както и едно време, всяка сутрин, точно в шест и половина, той хващаше здраво врътката на пружината и с удоволствие слушаше прещракванията на скрипеца, докато правеше четиринайсет оборота. Точно четиринайсет — нито повече, нито по-малко. Беше твърдо убеден, че часовникът трябва да се навива точно толкова пъти, макар че ако случайно някой го запиташе защо, едва ли щеше да е в състояние да даде смислен отговор. Слава богу — никой досега не му беше задал този въпрос.

Стопанинът му се смяташе за традиционалист и за човек с принципи. Зад тази негова самопреценка обаче се криеха неща, за които той не искаше и да чуе. Всъщност беше инертен, трудно взимаше нови решения и не обичаше промяната, дори тя да е за добро. Той никога нямаше да захвърли в кухнята стария си часовник, ако един ден чисто и просто не беше спрял да звъни. Чукченцето между двете му все още лъскави камбанки беше замряло завинаги някъде по средата на иначе трескавия си път.

Читать дальше →