Вечност

Начало книги

Карън Андерсън отново оказа неоценима помощ за езика и историята на чуждите култури. Работата й върху последната глава от „Еон“ положи немалко камъни, върху които бяха вдигнати основите на Ойкумения такава, каквато ще я опознаете в тази книга. Адриене Мартин-Барнс ме снабди с изключително полезни материали за архитектурата и нейното развитие през вековете, които използвах, за да опиша промените, настъпили в културата на Родос. Брайън Томпсън, илюстратор и редактор, а също човек, който ми вярваше, доверяваше ми се и бе готов на всякакви рискове, работи неуморно, за да изглади и най-малката неравност в текста. Не винете за нищо тези всеотдайни хора, всяка допусната грешка е моя и може би на моя компютър.

Възстановена Земя, Независими територии на Нова Зеландия, 2046 г.

В гробището на станция Ню Мърчинсън имаше не повече от тридесетина гроба. Тревата тук бе ниска, добре подравнена, в единия край бълбукаше малко поточе, с мъка надвивайки свистенето на вятъра, който навеждаше полегналите храсти. Над равнината се издигаше планинска верига, окичена със заснежени върхове. Слънцето беше на около час път от връх Два пръста, блестеше ярко, но не топлеше. Гари Ланиер усещаше, че въпреки вятъра се поти,

Читать дальше →