Еон

Начало книги

— Движи се в широка елиптична орбита около Земята — каза Джудит Хофман. — С перигей приблизително десет хиляди километра и апогей надхвърлящ петстотин хиляди. На всяко трето завъртане заобиколя Луната. — Тя се отдръпна от видеоекрана, давайки възможност на Гари Ланиер да разгледа изображението от мястото си в дъното на малката зала. От тази гледна точка Камъкът все още наподобяваше изпечен картоф, без да се различават каквито и да било подробности по повърхността му.

Врявата от вихрещия се зад вратата на кабинета й купон бе като дискретен намек за игнорираните обществени задължения. Джудит го бе довела в кабинета си преди няколко минути.

— Прилича на исполински картоф.

— Само че не е — отвърна Хофман.

Строен, с късо подстригана, гъста черна коса, Ланиер приличаше на бледнокож потомък на индианци, но в жилите му не течеше и капчица индианска кръв. Хофман намираше очите му му за вдъхващи увереност — гледаше преценяващо, като някой, вперил поглед надалеч. Но Джудит не обичаше да си съставя мнение за обкръжаващите я по външния им вид.

Читать дальше →