Магьосническо сърце

Начало книги

Двадесет и три години като прислужница на дааеман бяха подготвили Клеър за много неща, но не и за това. Нищо не би могло да я подготви за това.

Тя се сви до тухлената стена, студът проникваше през тънката й рокля, и наблюдава как тъмните сенки нарастват върху отсрещната сграда. Захвърлена хартия, обезпокоена от вятъра, прошумоля по настилката, а от дъното на уличката внезапно се появиха гласове и смях, и постепенно затихнаха.

Сенките продължаваха да нарастват.

Клеър хвърли поглед към улицата отвъд сенчестата кухина, в която се бе скрила, където бледата жълта светлина от уличните лампи се разливаше по тротоара. Не мислеше, че ще успее. Не мислеше, че може да ги надбяга.

Имаше само няколко души на света — на който и да е свят — които можеха да надбягат твърдо решен дааеман, особено пък Атрика.

Чуждата земя въздишаше и трепереше много по-далеч от бетона под краката й, реагирайки на заглушената й и объркана магия. Това място, тази Земя, въобще не беше като в спомените й. Мястото, което бегло си спомняше, бе зелено, меко и изпълнено с аромат, с растящи неща. Това място бе твърдо и студено. Твърде шумно. Нараняваше очите й с остри ръбове и ярки светлини.

Читать дальше →