Магьоснически огън

Начало книги

Огънят никога не е изгасвал, скъпи.

Обичам те.

Също така на всички приятели,

писатели и читатели,

накарахте интернет да си струва времето.

Благодаря за смеха, информацията,

и понякога за съчувствието.

Страхотни сте.

На всички писатели, които все още опитват — пишете.

Без значение какво се случва — пишете.

ТОЙ ИЗГЛЕЖДАШЕ КАТО ГРЯХ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ КАТО СПАСЕНИЕ. Спасение за нейното слабо либидо във всеки случай.

Сериозно разсеяна от мъжа, стоящ на осма маса, Мира метна чиниите с дроб и лук, специалитетът за деня. Не можеше да си спомни последният път, когато някой мъж я бе разсейвал така, карайки я отново да се чувства непохватна като петнадесетгодишна. Не можеше да си спомни последния път, когато бе погледнала мъж и бе получила незабавна, първична реакция. По дяволите, бе започнала да си мисли, че напълно е загубила сексуалното си желание.

Все още беше живо и добре.

Тя вмъкна химикала зад ухото си, когато приключи с взимането на поръчката и погледна към мъжа. Той стоеше в ъгъла, сърбайки черно кафе и четейки "81аг ТпЪипе". Беше там от близо два часа и не бе пожелал никаква храна. Обикновено това би я подразнило, особено след като беше заел най-търсеното място през най-натовареното време на деня, но тя беше готова да му прости. Сладур като него беше рядкост в "Закусвалнята на Майк". Беше толкова невероятен, че тя усети как се нахвърля на горкото момче, но шефът й се намръщи, плашейки клиентите. Както и да е, наскоро разведена, изцапана с мазнина сервитьорка не бе обичайната компания на този мъж.

Читать дальше →