Шестото покварено дете

Начало книги

– Хей, дрисльо, да не си мислиш, че това ти е някакъв шибан хотел?!

Гласът беше груб, дрезгав. В този час можеше да е ченге, охранител или поредният разгневен собственик на имот. Който и да беше обаче, Трей Стоуфър дори не помръдна под плесенясалата завивка. Понякога, ако човек стоеше достатъчно мирно, те си тръгваха. Понякога се отегчаваха.

Ритникът се повтори – бърз и силен. Директно в стомаха.

Трей изпита желание да изкрещи, да сграбчи нападателя за крака и да отвърне на ударите. Не го направи, разбира се. Остана напълно неподвижна.

– Мамицата ти, на теб говоря!

Още един ритник, още по-силен от предишния, право в ребрата. Трей не можа да се сдържи и изпъшка. Уви се още по-плътно в одеялото.

– Имаш Ли представа какво ти и твоите приятелчета причинявате на цените на имотите, като се разполагате да живеете тук? Плашите дечурлигата почти до смърт. По-възрастните не смеят да излязат от сградата. Не им се иска да прекрачват боклук като теб по пътя за магазина.

Читать дальше →