И пета ще умре

Начало книги

Мрак.

Вихреше се около него гъст и плътен, поглъщаше светлината и оставяше по дирите си само индигова бездна. Мъгла задавяше мислите му — думите се опитваха да се съединят, да образуват смислено изречение, да намерят смисъл, но щом достигнеха близо до успеха, мракът ги поглъщаше и изчезваха, заменени от нарастващо налягане и чувство за тежест — за тяло, потъващо в мътните дълбини на отдавна забравена водна площ.

Мирис на вода.

Мухъл.

Влага.

Сам Портър искаше да отвори очи.

Налагаше се да ги отвори.

Те обаче му се съпротивляваха, не се даваха.

Главата го болеше и пулсираше.

Болката се съсредоточаваше зад дясното му ухо — и в слепоочието също.

— Постарай се да не мърдаш, Сам. Не искаш да ти се догади.

Гласът беше далечен, приглушен, познат.

Портър откри, че е легнал.

Под връхчетата на пръстите си имаше студена стомана.

Ето, че си припомни и изстрела. Игла в основата на врата, бързо убождане, студена течност плисва под кожата му в мускула, после…

Читать дальше →