Белязания цар

Начало книги

Дима пръв чу как вратите на плевнята се затръшнаха. Кухнята в малката чифликчийска къща сякаш бълбукаше като гърне на печка, прозорците ѝ бяха здраво залостени заради бурята, а въздухът тежеше топъл и влажен. Стените вибрираха от врявата на братята му, които приказваха един през друг, а майка им си тананикаше и тактуваше с крак в ритъма на песен, която Дима не знаеше. Държеше в скута си една от бащините му ризи със скъсан ръкав и иглата ѝ пробождаше материята в неравноделния ритъм на изнервено врабче, а тънката нишка се изнизваше между пръстите ѝ като дъждовен червей.

Дима беше най-малкото от шест момчета, изтърсакът, появил се късно в семейството, много след като лекарят, навестяващ селото им всяко лято, бе казал на майка му, че няма да има повече деца. „Неочаквана благословия“, така обичаше да казва тя, прегръщаше Дима и тихо му говореше, докато другите се готвеха за ежедневните задачи. „Още една уста за хранене“ – подхвърляше по-големият му брат Пьотр.

Читать дальше →