Вълчи светове

Начало книги

Щабните сирени в кръстосвача на яничарите запищяха. Тропотът на ботуши заглъхна. Оперативният дежурен кимна доволно, щом екранът светна в зелено и изписа „Станции в готовност“. Отбеляза си наум да наложи допълнително наказание на една пипкава ЕКМ станция и се завъртя в стола си към капитана.

— Всички станции в готовност, Зигфер.

Капитанът опипа висящата под черната му куртка реликва и включи микрофона на интеркома.

— Поклон, о, воини яни, и да се помолим на Таламеин.

— Аллах, ти, който знаеш всичко, благослови ни сега, когато ще се сразим с неверника. Молим те, според нашето свещено право, поведи десницата ни към победа.

— Да бъде.

Хоровото „Да бъде!“ отекна из кораба. Капитанът превключи на двоен канал.

— Връзки, поемаш наблюдение. Оръжия, готов за стрелба, ЛРМ тръби втора, четвърта, шеста. Цел на екрана. Търговски кораб. Свръзка, установи контакт със засечения кораб. Оръжия, стреляте по моя команда, след като вражеският кораб се предаде. Тук мостик, край.

Читать дальше →