Дворът на хилядата слънца

Начало книги

Заглавията на книги 1, 2, 3 и 4 са парижки жаргон за различни части на гилотината. „Баскюл“ е дъската, на която се поставя да легне осъденият; „люнет“ е кръглата скоба около врата му; „мутон“ е режещото острие плюс осемдесетфунтовата му тежест; а „деклик“ е лостът, който пуска екзекуторът, за да падне острието.

Заглавието на книга 5, „Червената гмеж“, идва от една фраза, използвана от френски депутат по време на Терора през 90-те години на XVIII в., някой си мосю Амар в писмо, в което кани колегите си депутати да наблюдават екзекуция, за да „видим триумфа на Червената гмеж…“

АК и КрБ

Бантът измърка на иглосвинята, която най-невъзмутимо се беше натикала колкото може по-навътре в кухия дънер.

Инстинктът на банта говореше, че таралежът става за ядене, но тренингът на шестокраката котка казваше друго. Месо обикновено се поднасяше от двукрак, призори и по здрач, и биваше съпроводено с нежни думи. Вярно, иглосвинята миришеше както трябва, но изобщо не се държеше като месо. Бантът седна на задницата си и с една от предните си лапи започна да вади иглите, забили се в носовия му хрущял.

Читать дальше →