Ширината на света

Начало книги

Приземихме се невидими върху паважа и едва не загинахме.

Петра Сонет изпищя, Делф Делфия слисано изсумтя, кучето ми Хари Две изквича, а аз, Вега Джейн, щях да се прекатуря презглава, ако не бяха магичните нишки, които ни свързваха. Халата, която се носеше насреща ни, профуча покрай нас с гръм и трясък. Беше обемиста и закрита, направена от метал и дърво, с остъклени врати от двете страни. Също имаше четири колела подобно на каруца, но без слепове, които да я теглят.

Проклетата чудесия се движеше сама! С пухтене, хриптене и още някакви звуци, напомнящи тракане на желязо. Отпред чифт силни ветроупорни фенери осветяваха пътя. Муцуната й беше от лъскав, набразден метал, а върху нея бе отпечатано името РАЙЛИ.

Райли? Дали това не беше собственикът й? Или пък онзи, който я бе направил? У дома в Горчилище имахме един майстор каруцар на име О’Дугал, който изписваше името си върху всяка нова талига.

След още няколко секунди Райлито, поклащайки се тежко и изригвайки облаци дим от задницата си, сви зад един ъгъл и изчезна от погледите ни.

Читать дальше →