Пазителката

Начало книги

Изглеждаше съвсем уместно и някак абсурдно поетично тримата да умрем така, заловени един за друг като брънки от верига. Приближаващите кръвожадни зверове не ни бяха оставили особен избор, освен да скочим от ръба на високата километър и половина скала. А сега, за да спасим живота си, трябваше и да се приземим правилно, инак лобното ни място щеше да е там долу. Там, далеч долу.

Падахме дълго, много по-дълго, отколкото ми се нравеше. Докато се носехме стремглаво, погледнах към Делф, моя най-добър приятел. Той също извърна лице към мен — не чак уплашено, но, трябва да се признае, доста обезпокоено. Кучето ми, Хари Две, от друга страна, се хилеше, готово за началото на новото ни приключение.

Причината да си позволим този изход бе около кръста ми. Дестин, моята верига, ми позволяваше да летя. Но никога досега не бях скачала толкова отвисоко, нито бях летяла толкова бързо.

Въпреки че положих всички усилия да омекотя падането ни, тупнахме като круши в калта и дълго лежахме зашеметени. И все пак, както скоро осъзнах, макар и натъртени и охлузени, бяхме живи.

Читать дальше →