Няма покой за мъртвите

Начало книги

Не е възможно да благодаря на всички, които участваха в този огромен проект. Първата, на която трябва да благодаря, е сестра ми Леймия. Не мога да си представя друг по-подходящ човек от нея, с когото бих могъл да работя, и се съмнявам, че без нейния усет за детайлите, интуиция и визия бихме написали подобно завладяващо четиво.

Когато започнах този проект, аз се свързах с писатели, които познавах добре, и ги попитах дали искат да участват. Джонатан Сантлоуфър, Джон Лескроарт и Тес Геритсън се съгласиха, без да се интересуват какво възнаграждение ще получат и дори без да получат много подробности за проекта. От тук нататък заваляха предложения за участие и от други автори.

Както бе замислена първоначално, тази книга щеше да бъде антология, ако не беше покойният ми приятел Лес Покел. Като опитен издател и вицепрезидент на „Гранд Сентрал Пъблишинг“, Лес имаше остър ум като на Шерлок Холмс. Станахме добри приятели и когато посещавах Ню Йорк, двамата се срещахме за обяд или за по едно питие заедно с друга моя приятелка — Сюзан Ричман. По време на една такава среща Лес се изненада, като чу плановете ми да издам антология и да даря парите на благотворителни организации, подпомагащи онкоболни. „Ако искаш да имаш добри продажби, Андрю, превърни книгата в роман с отделни глави, написани от различни автори — каза той. — Четох подобна книга, когато бях малък, и тя оказа силно въздействие върху мен.“ После той си тръгна. Сюзан Ричман се обърна към мен и каза: „Не е ли гений!“. За съжаление ракът отне живота на Лес миналото лято, но в трудни моменти по време на осъществяването на този проект често чувствах невидимата му ръка да ме насочва.

Читать дальше →