Не е окончателно!

Начало книги

Николас Орлов нагласи монокъла на лявото си око с точния британски маниер на руснак, завършил Оксфорд:

— Но, скъпи господин секретар, половин милиард долара! — каза укорително той.

— Кредитът трябва да бъде отпуснат, комисар. — Лео Бърнам разтърси тежко рамене и отпусна изтощеното си тяло на стола. — Правителството на Доминиона тук, на Ганимед, е отчаяно. Досега ги удържах, но като секретар по научните дела моята власт е малка.

— Зная, но… — Орлов разпери безпомощно ръце.

— Предполагам — съгласи се Бърнам. — На имперското правителство му е по-лесно да гледа на нещата от друг ъгъл. И досега прави все същото. Опитвах се цяла година да им обясня каква е опасността, надвиснала над цялата Система, но изглежда е невъзможно. Но се обръщам с молба към вас, господин комисар. Вие сте отскоро на поста си и можете да се заемете със случая на „Юпитер“ съвсем непредубедено.

Орлов се изкашля и се загледа във върховете на ботушите си. От три месеца, откакто наследи от Гридли поста комисар по въпросите на колониите, той бе трупал на бюрото си всичко, свързано с „тази проклета афера Юпитер Д. Т.“, без да прочете и един ред. Нещата вървяха така съгласно политиката на кабинета, който бе нарекъл случая „Юпитер“ „сапунен мехур“ много преди той да заеме поста си.

Читать дальше →