Тримата верни другари

Начало книги

За теб лъжа, за мен истина!

Сдружили се и побратимили едно козленце, едно агънце и едно теленце. Все заедно си пасели, боричкали се и играели. Нареждам на първо място козленцето — както ще видиш по-нататък, то било най-палаво, ама и най-хитро, макар още да не му били наболи рогца.

Един ден немирното козленце попитало другарчетата си:

— Хе-хе-хе, братчета, кое от вас е виждало как слънцето се скрива вечер зад планината?

— Ме-е-е! Аз съм виждало — отговорило агънцето.

— У-у-у! Че и аз съм го виждало — повторило теленцето.

Козлето предложило:

— Хайде тогава да идем да видим къде слънцето си ляга нощем да спи!

Агънцето въздъхнало:

— Ах, на драго сърце бих отишло. Само че пастирите няма да ни пуснат.

— Да, пастирите няма да ни пуснат! — потвърдило теленцето.

— Пък ние няма да ги питаме — тропало с краче козленцето. — Ще избягаме — и толкоз! Нека сетне ни дирят, колкото си щат. Степ широка — цялата не можеш да я избродиш. Ама пък, като се завърнем, ще знаем повече от всички и ще бъдем на голяма почит. Ще бъдем герои.

Читать дальше →