Кралска клетка

Начало книги

Изправям се на крака, когато той ми позволява.

Веригата ме дърпа рязко, опъвайки нашийника с шипове на гърлото ми. Острите му върхове се впиват, но недостатъчно, за да пуснат кръв — не още. Само че китките ми вече кървят. Бавно появяващи се, мудно процеждащи кръв рани от дни на безпаметно пленничество — окована съм в груби, разкъсващи кожата ми белезници. Цветът обагря белите ми ръкави в тъмно кървавочервено и ярко алено, избледнява от нова до стара кръв като свидетелство за изпитанието ми. За да покаже на двора на Мейвън колко много съм страдала вече.

Той стои над мен с неразгадаемо изражение. Върховете на бащината му корона го правят да изглежда по-висок, сякаш желязото израства от черепа му. Короната блести, всеки връх е къдрещ се пламък от черен метал, напръскан с бронз и сребро. Фокусирам се върху познатия до болка предмет, за да не ми се налага да поглеждам Мейвън в очите. Въпреки това той ме принуждава да се приближа, като подръпва друга верига, която не мога да видя. А само да я почувствам.

Читать дальше →