Алена кралица

Начало книги

Мразя Първия петък. Заради него селото се препълва с народ, а сега, в жегата насред разгара на лятото, това е последното, което ни трябва. На сянка не е толкова зле, но вонята на тела, плувнали в пот от сутрешната работа, е достатъчна, за да пресече млякото. Въздухът трепти от горещина и влага и дори локвите от вчерашната буря са горещи с въртящи се в тях ивици от нефт в цветовете на дъгата.

Пазарът започва да се опразва, докато всички затварят сергиите си за деня. Търговците са разсеяни, небрежни и ми е лесно да взема каквото си поискам от стоките им. Когато приключвам, джобовете ми са издути от дребни дрънкулки и си имам ябълка за из път. Не е зле като за няколко минути работа. Когато тълпата от хора се раздвижва, се оставям да бъда понесена от човешкия поток. Ръцете ми се стрелкат навътре и навън и никое докосване не трае повече от миг. Няколко книжни банкноти от джоба на мъж, гривна от китката на жена – нищо прекалено голямо. Селяните са твърде заети да се тътрят покрай мен, за да забележат джебчийка сред тях.

Читать дальше →