Каменните убежища

Начало книги

На ръба на варовиковата скала се бяха събрали много хора, които ги гледаха подозрително. Никой не ги приветства. Някои бяха вдигнали заплашително копията си, готови всеки момент да ги запратят към тях. Младата жена долови страха, който се излъчваше от непознатите. Застанала на пътеката долу в ниското, тя гледаше как хората продължаваха да се тълпят на ръба на скалата, вторачили в нея очи. Бяха много повече, отколкото предполагаше. И друг път се бе сблъсквала с открито нежелание да ги посрещнат гостоприемно по време на пътешествието им. „Няма защо да ги обвинявам — помисли си тя — в началото винаги е така.“ Ала въпреки всичко се почувства неловко.

Високият мъж скочи от гърба на младия жребец. За разлика от другите той не се чувстваше неловко, но ето, че се поколеба за миг, стиснал поводите на жребеца. Обърна се назад и сините му очи срещнаха нейните.

— Айла, ще подържиш ли Рейсър за малко? Струва ми се изнервен — рече и погледна нагоре към скалата. — Както гледам, те май също са изнервени.

Читать дальше →