Долината на конете

Начало книги

В добавка към хората, споменати в „Кланът на пещерната мечка“, които продължиха да ми помагат и за тази книга от серията „Децата на земята“ и на които аз също продължавам да съм им благодарна, сега съм задължена и на: директора, д-р Дензил Фъргъсън, и персонала на опитната станция в Мальор във високите пустинни степи на Централен Орегон и особено на Джим Ригз. Освен другите неща той ме научи как се пали огън, как се използва копиеметът, как се правят спални рогозки от папур, как се оформя с натиск инструмент от кремък и как се пасира еленов мозък — кой би помислил, че кожата на елена може да стане мека като кадифе?

Дорийн Ганди, за внимателния прочит и забележките, благодарение на които се уверих, че тази книга е напълно самостоятелна.

Рей Оел, за поддръжката, окуражаването, помощта и загдето миеше чиниите.

Беше мъртва. Какво от туй, че ледените иглички на смразяващия дъжд жулеха кожата и? Младата жена се сви на вятъра и придърпа по-ниско качулката от росомахова кожа. Яростните пориви усукваха около краката и мечата кожа, с която бе облечена.

Читать дальше →