Времето ще покаже

Начало книги

Моите благодарности на Джон Анстий, Саймън Бейнбридж, Джон Клевърдън, Елинор Драйдън, Джордж Хейвънс, Алисън Принс, Мари Робъртс, Сюзан Уот, Дейвид Уотс и Питър Уотс за безценните им съвети и проучвания.

Тази история нямаше да бъде написана, ако не бях забременяла. Да не си помислите нещо — винаги съм възнамерявала да изгубя девствеността си по време на излет до Уестън сюпър Меър, но не и точно от този мъж.

Също като мен, Артър Клифтън беше роден на Стил Хаус Лейн; дори учеше в същото начално училище „Мериууд“, но тъй като бях две години по-малка от него, не подозираше за съществуването ми. Всички момичета от класа ми бяха лапнали по него, и то не само защото беше капитан на футболния отбор.

Макар Артър никога да не бе проявявал интерес към мен в училище, това бързо се промени след завръщането му от Западния фронт. Дори не съм сигурна дали ме беше познал, когато ме покани на танц онази съботна вечер в „Пале“, но ако трябва да съм честна, наложи се да го погледна два пъти, преди да го позная, тъй като си беше пуснал тънък мустак и зализваше косата си назад като Роналд Колмън. Онази вечер той не погледна друго момиче и след като изтанцувахме и последния валс, вече знаех, че е само въпрос на време да поиска да се ожени за мен.

Читать дальше →