Той бе човек

Начало книги

Ема винаги се вглеждаше по-внимателно във всеки съд, който плаваше с канадски флаг на кърмата. После проверяваше името на корпуса и едва тогава пулсът ѝ се нормализираше.

Когато погледна този път, пулсът ѝ се ускори почти двойно и краката ѝ едва не се подгънаха. Провери отново — нямаше начин да забрави това име. Стана и загледа двата малки влекача., които бълваха черен пушек в естуара и теглеха ръждясалия стар товарен кораб към последния му пристан.

Смени посоката, но докато вървеше към гробището на кораби, все си мислеше за евентуалните последици от опитите да открие истината след всички тези години. Би било много по-разумно просто да се върне в кабинета си, вместо да рови в миналото… в далечното минало.

Но не се върна и когато стигна гробището, тръгна право към офиса на началника, сякаш правеше обичайните си сутрешни обиколки. Влезе в железопътния вагон и с облекчение видя, че Франк го няма — само секретарката пишеше на машината. Щом видя председателя на компанията, тя веднага стана.

Читать дальше →