Ибрахим и Хатидже

Начало книги

Бушуваше страшен ураган. По това време слънцето вече трябваше да се е прибрало у дома зад хълмовете по отсрещния бряг, но облаците го бяха погълнали доста по-рано. Рибарите бяха свикнали — при тези внезапни морски бури започваха трескаво да прибират мрежите.

Баща му беше направил с дланите си импровизирана фуния около устата и през нея викаше така, че да го чуят от съседните лодки:

— Марио, давай по-чевръсто!

— Адриано, защо не оставиш няколко рибки!

Вятърът подхвана мъжки глас от една друга лодка и го хвърли в лицето му:

— Ти си върши твоята работа, Армано! Като ме гледаш, как мислиш — дали ще изпусна всичката си риба от мрежата обратно в морето, а?

— Морето никак не ми харесва! Ще се разбушува още повече!

— Ами да се разбушува! Не мърдам оттук, докато не си прибера пая!

Този път Армано се обърна към сина си:

— Александър, дръж от другия край!

Истинското му име не беше Александър. Но от деня, когато чу от престарелия селски поп легендата за Александър Велики, той изцяло се въплъти в неговия образ. Когато баща му не го вземаше със себе си в морето, вадеше дървения „меч“ и възсядаше дървения „кон“, издялан от една счупена лодкарска лопата. Кръсти го Буцефал, също като коня на Александър Велики. Представяше си как конят уж капризничи, а той го пришпорва:

Читать дальше →