Хюрем. Московската наложница

Начало книги

Сенките внезапно изчезнаха. Не се чуваха и гласовете. Светлината, която изгаряше очите ѝ, беше угаснала. Намираше се в непрогледен мрак. Прииска ѝ се да плесне радостно с ръце. Защото малкото момиченце се появяваше единствено щом тъмнината обгърнеше нейното тяло в леглото. Само тогава прозорецът на съзнанието се разтваряше за светлината на безкрайните полета. И ето точно сега беше времето. Мракът бе толкова гъст, че можеше да го докосне. Можеше да чуе какво ѝ разказва тишината.

— Хайде! — прошепна. — Идвай вече.

Опита се да чуе собствения си глас, но не се получи. А беше сигурна, че долавя този на момиченцето. Пък и без това само тя чуваше малкото дете. А и сигурно щеше да заговори този път. Изведнъж усети, че се развълнува. Колко много се беше надявала. При всяко появяване на момичето… Както тичаше подир пеперудите, развявайки тежката плитка, която се удряше по гърба му, изведнъж спря и я погледна. Искаше ѝ се да протегне ръката си към момиченцето и да го прегърне, но не можа.

Читать дальше →