Крадецът на книги

Начало книги

Най-напред цветовете.

След това човешките същества.

Така обикновено виждам нещата.

Или поне така се опитвам.

Винаги се стремя да бъда жизнерадостна, когато говоря по тази тема, макар много хора да не са склонни да ми вярват, въпреки протестите ми. Моля ви, вярвайте ми. Аз наистина мога да бъда жизнерадостна. Мога да бъда добра. Дружелюбна. Добросърдечна. Между другото и трите думи започват с „Д“. Но не искайте от мен да бъда милостива. Милостта няма нищо общо с мен.

Разбира се, в началото е редно да се представя.

Къде са ми добрите обноски?

И наистина бих го направила, но едва ли е нужно.

Вие ще ме опознаете достатъчно добре, при това може би скоро, а отговорът кога точно се крие в някои променливи величини. Достатъчно е да кажем, че в даден момент от времето аз ще се надвеся над вас и ще бъда колкото може по-добросърдечна. Душата ви ще бъде в ръцете ми. На рамото ми ще има малък флаг. И аз ще ви отнеса нежно.

Читать дальше →