Аз съм пратеникът

Начало книги

Онзи с пистолета не става за нищо. Аз го знам. И той го знае. Цялата банка го знае. Дори Марвин, най-добрият ми приятел, го знае, а той е още по-зле и от човека с пищова.

Най-лошото в цялата работа е, че колата на Марв е отвън на паркинга, в зоната с петнайсетминутен престой. Всички лежим с лице към пода, а след няколко минути времето за паркиране изтича.

- Тоя тип не е зле да побърза - промърморвам.

- Абсолютно! - прошепва Марв в отговор. - Това е пълно безобразие!

Гласът му се надига от дълбините на пода.

- Ще ми друснат някоя глоба заради това тъпо копеле! Не мога да си позволя още една глоба, Ед.

- Поне колата да си струваше.

- Какво?

Марв ме поглежда и усещам как се стяга. Засегнат е. Марв не понася някой да злослови по адрес на колата му. Той повтаря въпроса си:

- Какво каза, Ед?

- Казах, че не си струва глобата, Марв - прошепвам.

- Виж какво - заявява той. - Много неща мога да приема, Ед, но това...

Читать дальше →