Аутсайдерът

Начало книги

Докато гледахме телевизия, решихме да оберем зъболекаря.

— Зъболекаря ли? — попитах аз брат си.

— Да, защо пък не? — ми отговори той. — Знаеш ли колко пари минават за един ден през зъболекарския кабинет? Направо неприлични суми! Ако министър-председателят беше зъболекар, тая държава нямаше да е на сегашния си хал, казвам ти! Нямаше да има ни безработица, ни расизъм, ни сексизъм! Само пари щеше да има!

— М-да.

Съгласих се с брат ми Рубен само за да му угодя. Истината беше, че той просто пак се изхвърляше с бомбастични изявления. Един от най-лошите му навици.

Това беше първата истина от две.

А втората беше, че макар и да бяхме решили да ограбим местния зъболекар, така и нямаше да го направим. За тази година досега се бяхме канили да оберем пекарната, зарзаватчията, железарията, заведението за пържена риба и чипс и оптиката. Така и не ги обрахме.

— И този път говоря сериозно! — Руб се намести по-напред на дивана. Сигурно ми четеше мислите.

Читать дальше →