Еликсир в Ада

Начало книги

Мили боже, ама че жега. Още не бе започнал да копае и само след минута вече беше вир-вода. Дебелият плат залепна по тялото му като втора кожа и се пропи с влагата, а въздухът беше горещ и сгъстен като масло, направо с нож да го режеш. Жалко, че вече нямаше нито един помощник и нямаше нито копейка да плаща за услугите на работниците. Какво да се прави, налагаше се да копае сам.

Той плю по навик на изранените си длани и лопатата отново се заби в сухата почва. Ситната прах се вдигна в облаче и увисна в задушното пространство. Търсачът вече на два пъти си жабури устата с водата от каната, но пръстта продължаваше да хрущи гадно между зъбите му.

Изкопът вече стигаше почти до гърдите му, но очевидно му оставаше да копае още дълго. Търсачът беше преровил тази местност надлъж и нашир и околността приличаше на решето — цялата беше на дупки. Нима и това донесение щеше да се окаже фалшиво като предишните? Щеше му се да вярва, че няма да е така, тъй като източниците в губернаторската библиотека можеха да се смятат за сигурни. Щом тамошните архивари бяха взели пари, значи бяха подали подробна информация, а не както миналия път… Само като си помисли човек в какъв свят живеем… За да даде рушвет на правилните хора, се наложи да позлати ръчичките на чиновниците от ниските нива, та да го заведат при нужния човек. И направо не му се искаше да си спомня колко злато струваше самата карта на находката. Наложи му се да продаде къщата на майка си.

Читать дальше →