Откриването на незнайния човек (или за емигрантския роман на Петя Божилова)

Начало книги

С риск литературната ми находка Петя Божилова да изглежда малко патетична, избрах за мото строфа от нейно стихотворение.

Жарка родолюбка, в първата си прозаична творба тя всъщност съвсем не спестява травмите и дори ужасите на емигрантското съществуване, защото то е особено мъчително за истинските патриоти, способни да напишат стихове като цитираните. Авторката не крие, че пътничеството на Запад е принудително, но и не може да не признае, че е сякаш непредотвратимо. Защо иначе самата тя — с висшето си филологическо образование и писателски дар, би изоставила Родината, която кръвно обича! И все пак нещо ме кара да се запитам — дали тъкмо болезнените трусове от емигрантския душевен разлом не са отприщили щедрите извори на словото у нея?

Непривлекателна като цяло е атмосферата в съвременната българска емигрантска диаспора, в която попадат пътниците между световете. Горчива истина е, че днес дори бащите емигрират отделно от синовете си и обитават чуждата страна и като чужденци за самите себе си… Това е връхната точка в разпада на знаменитите емигрантски колонии от 20-те години на миналия век, в които носталгично обичаме да се потапяме ние, историците на културата. Чудесните духовни общества в Мюнхен или Париж, изпълнени с дух на братство и спомоществование… Уви, днес българите в чужбина се делят на емигранти от няколко различни и отблъскващи се вълни. Първите, политически емигранти, по правило не припознават за своя съобщност по-новите пришълци, нароили се след избухването на демокрацията… Те не намират за достатъчно основание едната обща национална принадлежност. Усещането за сложния, неуютен и непредвидим емигрантски климат витае в романа на Петя Божилова още от първите му страници…

Читать дальше →