Сребърна пустиня

Начало книги

Вятърът полюшна сребърните дюни, те плавно се плъзнаха напред и се подгониха една-друга, а върху морето от пулсиращи песъчинки се открои прекрасна млада жена.

Мариана отмести поглед от екрана, въздъхна и се облегна на коленете на Владо.

— Стига с това видео — прозя се тя. — Скучно ми е.

Беше се отпуснала върху персийския килим пред масичката с телевизора и видеото.

— Мога ли да си взема едно бонбонче?

Владо се наведе напред в креслото и кимна. Мариана протегна ръка към бонбониерата, но се поколеба.

— Няма ли да напълнея?

— Няма — небрежно подхвърли Владо.

— Ама аз изядох вече два.

Владо впи очи в телевизора, където великолепната жена вдигна ръка, изстреля бляскава ракета и се огледа.

— Този ще ми е третият — отново въздъхна Мариана.

Тя си поигра с ресните на покривката, сплете от тях плитка, захвана втора, но се отказа и решително посегна към бонбониерата и си избра най-големия бонбон.

Жената-мечта беше замръзнала в очакване.

Читать дальше →