Слънчице

Начало книги

На цигарата не й пукаше, че лека полека догаря. За Маги обаче този факт имаше огромно значение. Тъй като й беше последната, я изправяше пред избор за цигари ли да даде стотинките, спотаили се в портмонето й или да си купи билетче за градския транспорт. Ужасно й се драйфаше, затова предпочете цигарите. Затапваха гаденето. Щеше да си купи на Плиска.

— Я, какво цветенце! — каза някой до нея.

Маги се огледа, но не видя нищо друго освен пластмасовия навес на спирката, окопал се здраво сред пепелява трева-мутант, която едва ли можеше да вирее без бензинови пари, и мъж с брада по долнище на анцунг и фанелка, малко нещо като Христо Ботев. Не приличаше на контрольор.

— Не било цветенце, а слънчице.

Май тя беше цветето, пардон — слънцето. Всъщност, да. Облякла си беше късата синя рокличка на цветя. От тях до спирката предизвика 5–6 нарушения на правилата за движение, поне толкова забеляза. Надяваше се да не e причинила някоя катастрофа. И да е, проблемът не е неин, а на всички останали. Да мислят с горната си глава, не с долната.

Читать дальше →