Президентът и патката

Начало книги

Получи се. Малко трудничко. Чак от третия път. Но все пак успя. Най-после му стана. Изчука я. Най-точно — чукаше я в момента. Ако не беше бързал, ако не се беше стремил толкова настойчиво да й се докаже, сигурно щеше да му стане от раз. Възрастта не е порок. Дай Боже всекиму на шейсет години да има двайсет години по-млада любовница. Да, ама не. Толкова се радваше на победата си, че я погледна в очите. Никога не я беше гледал по време на секс. Обикновено си затваряше очите и силно ги стискаше, все едно играят на криеница и той жуми. Едва ли си представяше друга жена. По-скоро се съсредоточаваше и се опиваше от постижението си:

„Мога, все още мога! “

„Видя ли, че мога“, прочете тя в очите му. Мога и сам. И през ум не му минаваше, че за тая работа са нужни двама. Чакай бе човек, ти чукаш мен! Ако не бях аз, въобще нямаше да го вдигнеш. Това последното не му го каза, само си го помисли. Изобщо нищо не му каза. Жал й беше за него, когато не му ставаше. Като на майка за детето й и затова сега се опитваше да сподели с него радостта от победата над нея самата. Не че й харесваше да бъде побеждавана. Просто на него толкова му се искаше да му стане, че сега тя изпитваше огромно облекчение, че не се е провалил.

Читать дальше →