Отличничка

Начало книги

Гледах с копнеж бутилката „Смирноф“, но не смеех да си налея. Жена ми казва, че съм си изпил своето и трябва да забравя алкохола, а тя е медицинска сестра. Но пък никога не съм играл любовник. Даваха ми все положителни герои, а сега я се добера до мутра с две-три реплики, я — не.

— Пъхам си ръката между косъмчетата, хубаво ми е да ме боцкат — гласът на жената в слушалката сякаш идваше от дъното на кладенец. — Галя се и си представям, че някой влиза в мен. Не виждам самия мъж… Уж му го лапам и… Страхотно е, но само за малко. Ти си специалист…

Аз не съм специалист. Аз съм артист. Не съм актьор. Актьор е някой, който си играе ролите, а аз живея, направо си съществувам с месечен доход „тука има, тука — нема“ в неговата левова равностойност по курса на БНБ за деня.

Оная млъкна, сигурно чакаше да й кажа нещо, обаче аз изобщо не знаех какво да й кажа. Пък и гърлото ми пресъхна.

— Нека първо аз ти разкажа какво става с мене — гласът на жената внезапно изтъня, — пък после ще видим. Става ли?

Читать дальше →