Гергьовден

Начало книги

На дъното на омазнената найлонова торбичка бяха останали трохи, гарнирани с прашинки кашкавал и още някакви остатъци. Програмният директор старателно ги изсипа в шепа, а оттам — в квадратната си уста и ме погледна като гладно псе — кокал. На долната му устна остана залепнало парченце домат. Приличаше на диплодок, току-що опасъл гигантско праисторическо растение с червени цветове. Изведнъж си спомних, че е петък следобед, че утре е Гергьовден, че майското слънце грее възмутено зад стените на усойната сграда и ми се чуди какво правя още тук. Отщя ми се да работя, макар интервюто с чуждестранен посланик, което програмният диплодок трябваше да озвучи на български, да се излъчваше в понеделник. Ако сега прочетеше текста, следващата седмица щеше да получи към заплатата си колкото за кило кашкавал. Ако обаче дублажът останеше за понеделник, можех да размисля и да си прочета текста сама. От добро сърце исках да си има за кашкавал, обаче той изобщо не се сещаше да си махне домата от физиономията.

Читать дальше →