Великомученик

Начало книги

На връщане от училище погледнах през стъклата на малката бръснарница — дядо беше на бръснарския стол. Макар и веднъж-два пъти в годината, той се отбиваше там да го обръсне „градският берберин“. Тоя път обаче, седнал встрани от него, берберинът свиреше на своята тумбеста мандолина. Някога бръснарите нямаха много работа. Докато чакат клиенти, убиваха времето по такъв начин.

Познавах бръснаря и влязох, но той направи знак да не вдигам шум. Досетих се — дядо е заспал. Поседнах, а човекът шепнешком обясни:

— Отдавна е обръснат, но го оставих да си доспи. Винаги заспива. Току-що съм започнал и е готов.

— Леко бръснеш — похвалих го.

Той се усмихна доволно:

— Само дето много рядко идва.

— На село работа колкото щеш — отвърнах. — Когато се наложи да идва в града, тогава и при тебе минава.

Бръснарят кимна разбиращо глава.

— Какви са тия бразди на едната ти буза? — попитах го.

Пък той:

— От войната били.

— Каква война? — викам. — Лани ги нямаше.

Читать дальше →