Сватбата на Дочо

Начало книги

Дядо приведе Гюца близо до каменните стъпала пред къщи, застана на второто стъпало, пъхна крак в стремето, с другия обикрачи седлото и се намери на гърба й. Щеше да пътува по някаква работа до града. Майка и баба стояха на пруста за изпроводяк.

Преди да подръпне юздата, той се обърна към тях:

— Ергените са намислили нещо. Луди-млади че женят Дочо… Гледайте да се размине тая работа! Не е убава!

Двете жени се спогледаха. Дочо минаваше за малко глуповат младеж. Глави се за ратай, но не го биваше за кърски труд, та дядо му повери стоката. С него е свързано детството ми. През лятото му помагах да пасем овцете. И сега е пред очите ми — вакъл, висок, с втъкнат здравец зад ухото. Влюбен беше в Ника. Задиряше я на чешмата, по седенки и хора̀, а тя, хитрушата, се преструваше, че уж също му е хвърлила око.

Не беше трудно да се досетят, че тъкмо за нея щяха да го женят ергените. Това, разбира се, щеше да бъде издевателство. Мама го повика. Той излезе от обора, където хранеше говедата.

Читать дальше →