Скамбил

Начало книги

Таневата кръчма беше препълнена. Какво да правят хорицата — зима, по къра никаква работа. А стоката — жените защо са жени, нали да я гледат… На масата в ъгъла заклетите картоиграчи нана Ганча и Първанчо Кривото играеха любимия скамбил.

Двамата често разсмиваха цялото село, без да бяха измежду веселяците. Какви ти веселяци — нана Ганча се усмихваше десетина пъти в годината. Първанчо Кривото пък, ако случайно направеше такъв опит, селяните можеха да се насладят на феноменална усмивка — разтеглени устни, колкото да се видят здраво стиснатите му зъби.

Физиономиите им също не блестяха с нищо клоунско. Закръгленото лице на нана Ганча красяха най-стандартни селски мустаци. Понякога опитваше да ги засуква за по-голямо достолепие, но те не търпяха вмешателство и винаги се връщаха на тяхното си никакво място.

Първанчо, наопаки, беше леко дългообразест с малко надвиснали вежди, изпод които играеха заядливите му очи. Дребничък и слаб, той силно куцаше. Поради това го наричаха Кривото. Прякорът му имаше своя история:

Читать дальше →