Преди техническата революция

Начало книги

В ранното лятно утро по всички селски хармани вършачите размахваха дълги камшици над главите си и викаха с всички сили: „Айде, айде, е-е-ей.“ Запрегнатите един до друг коне тичаха около стожера, побит в средата на всеки харман, и ту намотаваха, ту размотаваха опънатото вършитбено въже. Под излъсканите им копита разхвърляните ръжени стъбла се чупеха и омекваха. Към залез двурогите дървени вили щяха да ги натрупат на голяма копа слама. Останалата плява ще бъде скупчена до стожера и отвята с помощта на дървените лопати и лекия вечерник.

На своя харман заедно с другите вършееха малкия си копен снопи деда Сандрия и баба Гюргена. Старата едвам креташе, но мъжът й, все още държелив, надигаше глас за двамина. Само че единствената му куца кобилка запрегъва колене и падна. Деда Сандрия се надвеси над нея, обхвана шията й и опита да я вдигне. В това време край хармана му мина Стоимен Иванчов. Той притича, помогна да изправят добичето и рече:

Читать дальше →