Пълнолуние

Начало книги

Пролетната нощ беше топла, та седяхме на кьошка под осветлението на пълната луна. Майка ми плетеше умълчана. Дядо се настани на трикракото столче с пъшкане — уморен бил, като да е „кълцан у чутура“. Баба лежеше в голямата одая — боляла я „кръстината“.

— Айде, дигай се — подвикна й дядо.

— Мани ме, болна съм — отвърна тя.

Дядо се усмихна под мустак, обърнат към мен:

— Я бегай да кажеш на Гьора тупанджията да излезне насред село и да удари тупана — баба ти из един път че оздравее!

Донякъде беше прав — баба обичаше веселията. Вдигне ли се сватба, извие ли се хоро — там е. Стои ухилена, гледа, а очите й искрят. И на хорото би се хванала стига да не знаеше, че е „срамота“. Затова пък на погребение никой никога не беше я виждал.

Старецът и друг път е правел подобни намеци, но сега баба се ядоса и както си лежеше в одаята, го прокълна:

— Убил те господ!

— Бабо — рекох й, — защо се ядосваш на една шега? Щом дядо е толкова лош, защо си се омъжила за него?

Читать дальше →