Неразделните

Начало книги

През тоя пазарен ден Джамбаски хан не можеше да побере гостите си, нито пък дворът му техните волски коли, писани каруци, гиздави двуколки. Малка част от селяните седяха около масите, другите стояха наблъскани като в черква на Великден и пиеха от стъклени юзчета ракия. Ханджията не смогваше. Юзчетата никнеха върху тезгяха и той припряно пъхаше в тесните им гърла металическата човка на огромното ракиено шише.

В един от ъглите на кръчмата се черпеха Богдан и Тинко — неразделните. Така ги наричаха в село. И те наистина бяха неразделни. Където Богдан, там и Тинко, където Тинко, там — и Богдан.

Радваха се на приятелството им, но и ги одумваха. Някои казваха, че една майка ги е раждала, други обясняваха невероятната им дружба с магии, трети вещаеха лош завършек на приятелството им, опирайки се на народната мъдрост: „Много добро не е на добро.“

Сега в Джамбаски хан двамата стояха един до друг, допиваха юзчетата и всичко беше наред. Разбира се, както обикновено бяха прегърнати. Богдановата ръка лежеше на Тинковото рамо, а Тинковата през кръста на Богдан. По друг начин и не можеше — Богдан беше много по-висок и едър.

Читать дальше →