Неделно хоро

Начало книги

Баща ми се завърна в началото на септември една събота надвечер. Беше заминал неизвестно закъде. От време на време го овладяваше скитническа треска и тогава никой не можеше да го спре. Докато го нямаше, подочувахме оттук-оттам за някои от последните му „подвизи“: сватосал две моми някъде в Трънско. Оженил вдовец за подходяща вдовица в Ихтиман. Наел цирк в Батановци и цял ден бил нещо като директор на цирка. Всички присъстващи от нашето село пуснал без пари да гледат цирковите чудеса. Черпил ги боза. На някакъв фокусник в Брезник измъкнал портфейла, докато фокусникът измъквал часовника му…

Пристигна в добро настроение. Никой не посмя да го укори за каквото и да било — от опит знаехме, че и най-деликатният намек ще го разяри. Затова пък той ни награди с подаръци: на мама сребърна огърлица, на дядо — кожен калпак, на баба — черна кърпа с разкошни дълги ресни, на нас, децата, шоколад.

Последният подарък беше за деда Митрия — кутия цигари „Томасян“. По този случай трябваше да доведа стареца. Той дълго разглежда хубаво изписаната кутия, запали цигара и рече:

Читать дальше →