Ковач

Начало книги

И тази пролет дойде както другите — донесе я южнякът. Селяните го чуха да бие крила в стъклата и излязоха навън. Усетили края си, ледените висулки под стрехите сълзяха, а по оснежените хълмове на места избиха черни петна.

Пролетното нашествие събуди у мъжете и радост, и тревога. Как ще посрещнат работния сезон, когато под навесите стояха нащърбени палешници, пукнати коси, претъпени мотики. Нямаха ковач. Всяка година мъкнеха железариите в съседното село. Тамошният майстор обаче заболя още по Коледа и все не можеше да стане.

— Ора — окашля се дядо Боне, — без ковач ич ни нема.

Думите му потънаха във всеобщото мълчание и барабаните на капчуците. Всички мислеха как да се спасят от бедата. Ходи ли се чак в града при ковач!? Пък и не знаеха нито къде са, нито какви са тези ковачи. А време за губене нямаше — черните петна по хълмовете уголемяваха на минути в очакване на пролетната оран.

Момчил подхвърли идея:

Читать дальше →