Коситба

Начало книги

Когато една ливада косят петима, ще я окосят по-скоро, отколкото ако са двама. По силата на тази понятна за всекиго аритметика дядо Боне плюс четиримата му сина окосиха своето преди дядо и баща ми. Дядовата ливада беше досами тяхната и по големина колкото нея.

Дотук всичко беше добре. Но добрето почти винаги е застрашено от някаква лошотия — дядо Боне не се задоволяваше със своето и гледаше да заграби каквото може.

За дядо това бяха недопустими неща, но за дядо Боне тъкмо наопаки. Подобни присвоявания от памтивека са били подчинени на закона „никой ни чул, ни видял“. Тоя път обаче дядо Боне се прояви като новатор — след като окосиха своето, коситбата продължи в дядовата ливада.

Щом установи неприятната истина, дядо се озърна за баща ми, който беше оставил косата и отишъл донякъде. Не го видя. Тогава се обърна към агресорите и миролюбиво ги запита, сякаш бяха немирни дечурлига:

— Боне, ама що работите, бре?

Читать дальше →