Косена

Начало книги

Стоян Белишки впрегна конете и ги подгони да доведе попа от съседното село — жена му доживяваше последните си часове. При болната остана връстницата й Ранча. Тя седна на трикрако столче до одъра, оправи смъкналата се черга и съчувствено попита:

— Косено, боли ли те нещо?

Болната се загледа в тавана.

— Мани ти болките, Ранчо, оня че се изсипе!

— Кой?

— Не видиш ли? Един космат гявол, от пъкала, мъкне цела планина дърва?

— Какви дърва, мари?

Косена опита да се разсмее, но смехът й изби в кашлица:

— Е, па, дърва за моя казан. У него че врим — грешна съм!

Ако не познаваше добре своята връстница и неуморима шегаджийка, Ранча щеше да си помисли, че болната бълнува. И въпреки това й стана страшно, та я укори:

— Немой така, сестро! Сега ли е време шега да си биеш!

Косена пребърса с длан изпотеното си чело. В двора изтрополя каруцата и подир малко при двете жени влязоха Стоян Белишки и попът. Божият служител бързаше — предстояло му да ходи още в три села. Имал да отслужи два маслосвета и да кръсти дете. Беше припрян и алчен поп. За най-дребното нещо искаше да му се плаща и предплаща било в пари, било в натура.

Читать дальше →