Гяволското

Начало книги

Докато натоварим, главата ми се замая от мириса на все още живата пролетна трева, а слънцето допря хребета на Буковски връх и неусетно хлътна зад него. Дядо хвърли поглед към заревото на заника и рече:

— Одъцнѝме!

„Одъцниме“ означава замръкнахме, но да сложа тази дума в устата му — ще приляга колкото луксозен фотьойл в селска соба.

Без да чакам покана, докарах воловете, които пасяха наблизо, приведох ги до ярема, пък те по навик сами напъхаха шиите си в него. Дядо проточи своето припряно „Диий!“, колата заквича между къртичините на окосената ливада и след малко навлезе в коловоза.

Когато заспускахме надолнището, старецът запуши с длани ушите си:

— Тууу, ама пищи тая пущина — претоварили сме я!

— Претоварили сме я — съгласих се и заоглеждах грамадата сено, под което не се виждаха главините на колелата.

Над Буковски връх заревото на заника излиня. В доловете се притаи здрач. Погледнах тревожно към най-дълбокия дол — Гяволско̀то! Докато слезем до него, щеше съвсем да притъмнее. Малък бях, още не учех, но и сега, ако се озова там по тъмно, ще ме блъсне откъм гърба някогашният суеверен страх.

Читать дальше →