Джерман

Начало книги

Не знам кога е роден този стародавен езически бог, нито как е съумял да проживее почти две християнски хилядолетия, но някъде преди тридесетте години името му беше все още живо и страшно. Тогава той се надвеси над моето откъснато от света село и изправи срещу себе си баба Ката заедно с всички селяни, премалели от чукания по тави, тенекии, тенджери и прегракнали от сърцераздирателни викове: „Джермане-е-е, пренеси го-о-о!“ Защото, ако могъщият бог пожелаеше, можеше да прехвърли градоносния си облак и да стовари ледените му пестници отвъд нашата мера.

Невръстен съм бил, за да мога истински да проумявам селската неволя. И все пак в здрачините на далечното възпоменание детската ми памет е съхранила като в разпокъсан сън лица, пребелели от ужас, жестове, думи, светкавични и ярки подобно развилнелите мълнии на бог Джерман.

… Обвеяна от нескончаемите викове, баба Ката стои сред хората на мегдана. Под черния литак тялото й се гъне едвам доловимо. Тя умее да бабува, да разваля магии, да предупреждава за появата на навяци — души на умрели некръстени бебета, превърнати в чудати птици, които изпиват кръвта на малки деца. И какво ли още не знае старицата! Но тоя път задачата й е по-трудна отвсякога — трябва да застави самия Джерман да пренесе страшния си облак. Всички се надяват най-много на нея, но заедно с това никой не стои празен.

Читать дальше →